Deuteronomy 32

Песента на Мойсей

1 ^a „Слушай, небе, аз ще говоря;
и нека чуе земята моите думи.
2 ^b Да се разлее като дъжд учението ми,
да бликнат като роса словата ми,
като ситен дъждец по злакове,
като из ведро да вали по тревите!
3 Името на Господа ще прославя;
въздайте слава на нашия Бог!
4 ^c Той е твърдината! Делата Му са съвършени,
всичките Му пътища са праведни!
Бог е верен и няма неправда у Него.
Той е справедлив и истинен!
5 ^{d e} Но децата Му извършиха светотатство пред Него –
твърдоглаво и покварено потомство!
6 ^f Така ли въздаваш благодарност на Господа,
глупав и неразумен народе?
Не е ли Той твоят Отец, Който те е изкупил,
Който те е създал и утвърдил?
7 Спомни си отдавна минали дни,
помисли за годините на толкова поколения.
Попитай своя баща – и той ще ти каже,
старците си – и те ще ти дадат отговор.
8 ^g Когато Всевишният даваше наследство на народите,
когато разселваше потомците на Адам,
постави граници между народите според броя на Израилевите синове;
9 ^h защото дял на Господа е Неговият народ,
Яков Му е наследство по жребий.
10 ⁱ Той го намери в безлюдна земя,
в степ, огласяна от вой на зверове,
закриляше го и бдеше над него,
пазеше го като зеницата на окото Си.
11 ^j Както орлица избутва полека своите пилци от гнездото
и кръжи над тях
с разперени криле,
за да ги вдигне и понесе в полета си,
12 така Господ Сам го водеше
и нямаше с него чужд бог.
13 ^k Той го издигна на хълмиста земя,
нахрани го с плодове от полето,
накърми го с мед от камъка
и с елей от скала като кремък;
14 ^l и с краве масло, и с овче мляко;
с тлъстина от агнета,
от васански овни и от козли,
с най-отбрана пшеница;
ти пи и вино – кръвта на лозата.
15 ^m И се охрани Израил и стана твърдоглав;
затлъстя, надебеля и се угои.
Тогава изостави Бога, Който го създаде,
презря Твърдината на спасението си.
16 ⁿ С чужди богове разпалиха Неговата ревност,
с мерзости Го разгневиха.
17 Принасяха жертви на бесове, а не на Бога,
на богове, които не познаваха,
на нови богове, появили се отскоро,
които предците ви не са почитали.
18 ^o Твърдината, Която те роди, ти изостави
и забрави Бога, Който те е създал.
19 Господ видя това и в гнева Си
отхвърли Своите синове и дъщери;
20 ^p и рече: „Ще скрия лицето Си от тях
и ще видя края, който ги очаква;
защото те са покварено поколение,
деца, в които няма вярност.
21 ^q Те разпалиха ревността Ми с един бог, който не е Бог,
с мерзостите си Ме оскърбиха;
затова и Аз ще разпаля ревността им с един народ, който не е народ –
с неразбран народ ще ги оскърбя.
22 Защото огън пламна от ноздрите Ми
и ще се разгори до дъното на преизподнята;
той ще погълне земята и плодовете ѝ,
ще разтопи основите на планините.
23 ^{r s} Ще стоваря върху тях беди
и ще ги обсипя със стрелите Си.
24 ^t Силите им ще сломи гладът,
ще бъдат покосени от треска
и от страшна напаст;
ще ги хвърля срещу зъбите на хищници
и срещу отровата на земните влечуги.
25 ^u На улицата – меч, а в домовете ужас
ще погубва техните деца,
младежа и девицата,
кърмачето и стареца.
26 ^v Дори бих казал: ще ги разпръсна
и ще излича спомена за тях сред хората,
27 ако не се безпокоях от неприятелската злост –
да не би враговете им да си въобразят
и да рекат: „Нашата ръка е могъща,
а не Господ стори всичко това!“
28 Защото те са народ неразумен
и нямат разсъдък.
29 О, да бяха разумни
да проумеят и осъзнаят каква ще е тяхната участ!
30 ^w Как би могъл един да прогони хиляда,
а двама да обърнат десет хиляди в бягство,
ако Твърдината им не би ги предала
и Господ не би ги изоставил!
31 Но тяхната твърдина не е като нашата Твърдина;
враговете ни нека сами да отсъдят това!
32 Защото тяхното лозе е от содомската лоза
и от гоморските полета;
гроздето им е грозде отровно,
това са гроздове горчиви.
33 Виното им е змийска отрова,
гибелна отрова на пепелянка.
34 Нима това не е скрито у Мене,
запечатано в съкровищницата Ми
35 ^x до деня на възмездието и отплатата,
когато се подхлъзне кракът им?
Защото е близо денят на тяхната гибел,
скоро ще видят своята участ.
36 ^y Господ ще съди Своя народ
и ще се смили над слугите Си,
когато види, че силата ги е напуснала
и не е останал никой, било роб или свободен.
37 ^z И тогава ще попита: „Къде са боговете им,
твърдината, която им беше упование?“
38 Боговете, които ядяха тлъстина от жертвите им
и пиеха вино от възлиянията им,
нека те станат и ви помогнат!
Нека ви бъдат закрила!
39 ^aa Вижте сега, че Аз съм Този, Който съм,
и освен Мене няма Бог!
Аз погубвам и Аз съживявам,
Аз наранявам и Аз изцелявам
и няма кой да избави подвластен на ръката Ми.
40 Ето издигам десницата Си към небето и заявявам:
„Жив съм за вечни времена!“
41 ^ab Когато блесне острият Ми меч,
за да въздава съд ръката Ми,
ще отмъстя на враговете Си
и ще дам отплата на ненавистниците Си.
42 ^ac Ще напоя стрелите Си с кръв
и мечът Ми ще се насити на месо,
на кръв от убити и пленени,
на глави от вражески началници.“
43 Ликувайте, небеса, заедно с Него и Му се поклонете, всички ангели Божии!
Защото Той ще отмъсти за кръвта на слугите Си,
ще отмъсти на враговете Си и ще очисти страната на народа Си.“

44 Тогава Мойсей дойде при народа заедно с Иисус, Навиновия син, и изрече открай докрай думите на тази песен. 45И когато Мойсей изрече всички тези думи пред целия Израил, 46той им каза: „Вложете в сърцето си всички думи, които днес изрекох пред вас, и ги завещайте на децата си, за да изпълняват усърдно всички думи на този закон. 47Защото това не са празни думи за вас, а ваш живот; чрез тези думи ще живеете дълго в страната, в която преминавате през Йордан, за да я завладеете.“

Господ призовава Мойсей на планина Нево

48 И в същия онзи ден Господ каза на Мойсей: 49 ^{ad ae af} „Изкачи се на планината Аварим, на възвишението Нево, което се намира в моавската страна срещу Йерихон, и погледни към ханаанската страна, която Аз ще дам за владение на Израилевите синове! 50Там, на планината, на която си се изкачил, ти ще умреш и ще се върнеш при предците си, както твоят брат Аарон умря на планината Ор и се върна при предците си; 51 ^ag защото не Ми се покорихте пред израилтяните при водите на Мерива-Кадес в пустинята Цин, защото не почетохте святостта Ми пред Израилевите синове. 52Оттам ще видиш страната пред тебе, но в нея ти няма да влезеш – в страната, която ще дам на израилтяните.“